Островитяните са били в търсене на храна преди хиляди години, много преди тя да стане толкова добра в скъпите ресторанти в Копенхаген и Манхатан. Въпреки че повече прилича на това, което англичаните наричат „scrumping“ Скопелос предлага изобилие от плодове. Портокаловите и лимоновите дръвчета дават реколта през цялата година, дори и в средата на зимата, когато един друг плод, нарът, който зрее само по Коледа, успява да се включи в новогодишните тържества, а освен това се свързва и с мита на Персефона. На острова зреят също смокини, ябълки, праскови, круши, ядки.